Съдебна власт
Законодателната власт , назовавана и понякога с латинската по произход дума магистратура, е система от съдилища, които раздават правосъдие (извършват правораздаване), като интерпретират и прилагат законите в името на държавата (или в някои случаи, особено в миналото, в името на владетеля на държавата) и осигуряват механизъм за решаване на спорове.
Съдебната власт, според доктрината за разделение на властите, е независима от другите две власти – законодателна и изпълнителна, тя не създава закони, но по-скоро ги интерпретира и прилага към отделните случаи. Този клон на управлението и властта е отговорен за осигуряването на равно правосъдие пред закона, защитавайки правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.
Съд или съдилище е място, където съдии решават по закон и съвест съдебни спорове. Думата се употребява както за институцията, така и за сградата, в която се помещава тази институция.
Народното събрание избира единадесет членове на Висшия съдебен съвет, от които шестима – за съдийската колегия, и петима – за прокурорската колегия. Изборът по колегии се извършва между съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества, съобразно тяхната професионална квалификация и насоченост.
Най-важните и функции се разпознават като: независимост от всички останали власти, спазване на законността, реализиране на правото на гражданите чрез съда и прокуратурата да обвиняват държавни и политически лидери, засилената роля на съдебните заседатели, независимост на следствието, правото на гражданите от адвокатска защита, равенство на всички граждани пред закона и съда и др.
Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори. Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години. Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години със същото мнозинство. Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона. Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи.
Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
Организацията и дейността на съдилищата в България са уредени в Закона за съдебната власт. Висшият съдебен съвет е висш административен орган за управление на съдебната власт, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост, определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността ѝ. Той определя броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища. С промени от 2015 г., заради различната специфика на дейностите им, ВСС е разделен на две колегии – съдийска и прокурорска. Министърът на правосъдието участва в заседанията на ВСС, но без право на глас, защото е представител на изпълнителната власт. Прокуратурата (или държавно обвинение) е тази, която трябва да повдига обвинения за накърнени интереси на държавата или злоупотреба със служебно положение. Следствието ѝ е подчинено и има за задача да събира доказателства в съдействие с полицията.Съдебната система в България най-общо разделя магистратите на три категории: съдии, прокурори и следователи. Всички те се ползват с имунитет, подобно на народните представители.
Сградата на Върховния Административeн съд се намира на: бул. „Александър Стамболийски“ 18, гр. София , столицата на България.Идеята за цялостно и пълно административно правосъдие възниква през 1905 г. при провеждането на Осмия събор на българските юристи. Тя принадлежи на професора по държавно и административно право в Софийския университет Стефан Киров. Сред нейните горещи застъпници е и д-р Теодор Теодоров - бъдещ министър-председател. Решителна крачка за създаването на Върховния административен съд се прави през май 1907 г. На конгреса на Прогресивно-либералната партия се приема програма, в която е включено и създаването на подобна институция. Тази програма се изпълнява, след като Прогресивно-либералната партия, в коалиция с Народната партия, идва на власт през 1911 г. Веднага е назначена специална комисия от юристи, която да подготви проект за Закон за административното правосъдие. Нейни членове са Филип Филчев, проф. Стефан Киров, д-р Теодор Теодоров, Христо Анков и д-р Иван Кацаров.
На 18 ноември 1911 г. комисията представя своя законопроект, който с незначителни поправки е приет на три четения от XV Народно събрание. Законът за административното правосъдие е обнародван в брой 74 на “Държавен вестник” от 3 април 1912 г. С този закон е учреден и Върховният административен съд. Първият му председател, назначен с царски указ на 14 октомври 1913 г., е Филип Филчев (1913-1932), а членове-съдии - Владимир Петков, Михаил Генадиев и Ангел Николов. За главен прокурор при Върховния административен съд е назначен Иван Крафти (1914-1931). На Върховния административен съд са били подсъдни всички жалби срещу административните актове на публичните власти, доколкото не са били изключени със закон.
На 20 май 1943 г., в годината, в която чества своя 30-годишен юбилей, съдът се нанася в построената специално за нуждите му съдебна палата на бившата ул. “Клементина”, сега бул. “Ал. Стамболийски” № 18. В своя юбилеен доклад тогавашният председател на Върховния административен съд Никола П. Георгиев отбелязва: "Тая сграда ще свидетелства в бъдеще, че нашият народ има усет за величие и култура и че той създава, както е създавал в миналото, дела, които го поставят измежду народите, които са оставили и оставят трайни ценности за културното човечество."Конституцията на Народна република България от 1947 г. не предвижда съдебен контрол на актовете на администрацията, в резултат на което през 1948 г. със Закона за устройството на народните съдилища Върховният административен съд е закрит.
Демократичните промени в България след 1989 г. направиха възможно съществуването на Върховния административен съд. Предвиденият в Конституцията от 1991 г. едногодишен срок за реалното създаване на новите институции, регламентирани в нея, не беше спазен и с много усилия чак на петата година - 1 декември 1996 г. - беше възстановен Върховният административен съд. Тази институция, изпълнявайки конституционното си предназначение, постоянно доказва, че е истински гарант за защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
През 1991 г. с чл. 125 от Конституцията на Република България народните представители от VІІ Велико народно събрание възстановяват Върховния административен съд, който е един от основните гаранти на демократичната и правовата държава. Безспорно постижение на българското общество е уредената с основния ни закон възможност на всеки гражданин да атакува в съда решенията на администрацията, както и подзаконовите нормативни актове, които накърняват правата и законните му интереси. Върховният административен съд има традиционно място в нашата национална правна система. Още в първите дни на временното руско управление се организира правораздаването в освободените български земи.
Щом сте стигнали дотук, това означава, че съдебната власт е предизвикала интерес у Вас. Научете повече за съдебната система у нас, като последвате страницата по-долу. На официалната страница на съдебната власт ще намерите актуална и възможно най-достоверна информация по всички въпроси.
