Изпълнителна власт
Изпълнителната власт е вторият етап в изпълнението на гаранцията за нашите граждански права. Изпълнителната власт е един от трите главни стълба на държавната власт, заедно със законодателната и съдебната власт. Тя представлява органите и институциите, които са отговорни за изпълнението на законите и политиките на държавата. Изпълнителната власт е част от управлението на държавата, натоварено с въвеждането или изпълнението на законите, както и на ежедневните дела на държавата.
Основен орган на изпълнителната власт в Република България е Министерският съвет (Правителството).
Министерският съвет (Правителството) е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност - неговата компетентност не е ограничена в определена предметна област и се разпростира на цялата територия на Република България. Министерският съвет формулира, разработва и осъществява държавната политика в съответствие със своите конституционни правомощия и със законите на Република България.
Изпълнителната власт е отговорна за изпълнението на законите, приети от законодателната власт, за управлението на бюджета на държавата и за осъществяването на външната политика на държавата. Тя играе важна роля в управлението на държавата и има значително влияние върху живота на гражданите.
Министерският съвет управлява дейността на държавата и координира работата на различните министерства. Той изпълнява следните функции:
Изготвяне на политики: Министерският съвет изготвя националните политики и стратегии в различните сектори като икономика, образование, здравеопазване, околна среда, външна политика и други.
Управление на бюджета: Министерският съвет е отговорен за управлението на бюджета на държавата. Той определя размера на разходите и доходите на държавата и контролира изпълнението на бюджета.
Ръководене на държавните агенции: Министерският съвет ръководи работата на държавните агенции и институции, като създава закони и правила за тяхната дейност.
Регулиране на икономическите отношения: Министерският съвет регулира икономическите отношения в държавата, като определя данъците, регулира цените на различни стоки и услуги и разработва програми за икономическо развитие.
Осъществяване на външна политика: Министерският съвет е отговорен за осъществяването на външната политика на България. Той участва в международни организации и форуми, представлява страната на международни преговори и изготвя международни договори.
Решаване на текущи проблеми: Министерският съвет решава текущите проблеми и кризи в държавата, като например природни бедствия, икономически кризи или престъпления.
Координация на работата на министерствата: Министерският съвет координира работата на различните министерства и ги насърчава да работят заедно, за да постигнат общи цели. Той осигурява ефективно функциониране на държавната администрация.
Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри. Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.
Министър-председателят е най-високопоставеният ръководител на правителството (Министерския съвет) и главата на изпълнителната власт в държавата. Използвани синоними са премиер, премиер-министър, първи министър. Правомощията, които има са следните :
• Координация на работата: Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Министър-председателят представлява Министерския съвет, свиква и председателства заседанията на правителството.
• Представлява България на вътрешно и международно ниво: Министър-председателят представлява България на вътрешно и международно ниво, осъществявайки връзката между държавата и други страни и международни организации.
• Определя политиките и приоритетите на правителството: Министър-председателят определя политиките и приоритетите на правителството, като работи в тясно сътрудничество с Министерския съвет и министрите.
• Определя приоритетите във външната политика: Министър-председателят участва в определянето на приоритетите във външната политика на страната, като осъществява диалог с други правителства и международни организации.
• Работи за подобряване на ефективността на държавната администрация: Министър-председателят работи за подобряване на ефективността на държавната администрация, като предлага реформи и политики, които да подобрят качеството на услугите, които предлага държавата на гражданите.
Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – отговаря за определен кръг от въпроси, който се подразбира от наименованието на министъра – министър на образованието, министър на транспорта, министър на финансите, министър на здравеопазването, министър на информационните технологии и съобщенията и. т. н. В своята работа министърът се подпомага от министерство и от заместник-министри.
Министрите разработват и осъществяват политиката в областта на своята компетентност като издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Но функциите им не са само тези. Други правомощия, с които разполагат са:
• Комуникация с обществеността: Министрите комуникират с обществеността и информират гражданите за дейността на министерството и за политиките, които се изпълняват.
• Изготвяне на проекти на закони: Министрите изготвят проекти на закони и ги представят на парламента за обсъждане и приемане.
• Организиране на административната дейност: Министрите организират административната дейност на министерството, включително подготовка на бюджета на министерството и назначаване на ръководители на службите.
• Предоставяне на консултации и помощ: Министрите предоставят консултации и помощ на граждани и бизнеса, като се стремят да подпомагат и да насърчават развитието на икономиката и обществото като цяло.
Тъй като народните представители са специалисти (или поне би трябвало да са такива...) във вземането на най-целесъобразните решения за цялата държава, именно тяхна е отговорността по избора на членове на Министерския съвет, както и контролът върху него.
Процедурата по избиране на Министерски съвет е взаимодействие между президента и Народното събрание, като решаваща роля има последното. президентът възлага на кандидата за министър-председател (от най-многочислената парламентарно представена група) да състави правителство, а този кандидат от своя страна предлага министрите, които ще участват в кабинета му. Народните представители гласуват въпросното предложение. В случай, че предложението не бъде прието от парламента, президентът възлага с указ т.нар. проучвателен мандат на втората по численост парламентарна група, а ако и тя не успее да предложи правителство, което НС да одобри, президентът връчва мандата на една трета парламентарна група (не е задължително да е третата най-многочислена). И в трите случая кандидатът за министър-председател трябва да състави листата на бъдещото правителство в седемдневен срок от връчването на мандата.
В България е приет „екипният принцип“ за съставяне на правителство. На министър-председателя се дава възможност да предложи структурата и правителствения екип, с който ще работи. Това на практика значи, че никъде не пише, че дадено министерство задължително трябва да съществува - министър-председателят сам преценява кои ще бъдат министерствата в правителството му.
Ако не се постигне съгласие за съставяне на правителство, на помощ идва президентът – той назначава служебно правителство и насрочва нови избори за парламент. Това се прави, защото гражданите гласуват за Народно събрание, а в условията на политически плурализъм е възможно нито една партия да не получи достатъчно подкрепа от останалите парламентарно представени партии, за да може да състави правителство.
Служебното правителство винаги се назначава в срок до 2 месеца и основата му задача е да организира изборите за ново Народно събрание. Членовете му нямат право на законодателна инициатива и дори не полагат клетва. Желателно е президентът да назначи доказани специалисти, които да задвижват държавния апарат до избора на новото правителство. Затова и неговите членове са отговорни пред президента, а не Народното събрание, пред което има отговорност само редовно избраният Министерски съвет.
Ако се стигне до съгласие, членовете на новия МС полагат клетва пред Народното събрание. Срокът на действие на Правителството не е конституционно определен, но при нормално стечение на обстоятелствата мандатът е 4 години – колкото е и на Народното събрание.
Сградата на Министерски съвет се намира в комплекс от сгради с обществено значение, който се нарича „Ларго“ (днес е известен като площад „Независимост“). Точният адрес на сградата е: бул. „Княз Александър Дондуков“ №1 . Площадът е създаден в самия център на столицата и е пример за архитектурата по време на социализма. Идеята за създаването му се появява след 1944 година, когато много от сградите с обществено значение са разрушени от англо-американските бомбардировки.
През 1951 година е одобрен проект и започва реализирането. Изградени са сградите на Министерски съвет (тогава там се е помещавало Министерството на тежката промишленост), Централен универсален магазин (ЦУМ), Министерство на електрификацията ( днес това е сградата на Президентството) и хотел-ресторант „Балкан“ (днес Шератон) Министерски съвет и ЦУМ формират така наречената северна рамка на Ларгото.
Пететажната сграда на Министерския съвет притежава духа на модернизирана класика, основите са от грубо дялан риолит, следващите три етажа са с фасада от врачански камък, а последните са с пиластри. Входната част е изградена от шест квадратни колони над цокалния етаж и шест цилиндрични с капители на последните етажи. Има невероятен, спиращ дъха фронтон в триъгълна форма с две фигури, символ на труда и благоденствието.
През годините се носи една градска легенда за сградата. Всеки, който е бил в нея сякаш е смачкан от нейното величие и мощ. Според историци Ларгото е построено върху останки на църкви и храмове, които са оцелели по време на Турското робство, за да бъдат унищожени през 1888 до 1893 от кмета на София Димитър Петков.
Щом сте стигнали дотук, това означава, че изпълнителната власт и Министерския съвет са предизвикали интерес у Вас. Научете повече за министрите и правителството, като последвате страниците по-долу. На официалната страница на Министерския съвет ще намерите актуална и възможно най-достоверна информация по всички въпроси.
