Законодателна власт
Законодателната власт е органът за управление на държавата, който приема, изменя, допълва и отменя законите в държавата. Законодателната власт отразява политическата картина на обществото. Законодателната власт обикновено се упражнява от законодателен орган като парламент или конгрес. Този орган е отговорен за приемането на закони и други законодателни актове, които определят правилата и процедурите за управление на държавата.
Законодателната власт е важна, защото законите регулират поведението на гражданите, организациите и държавните институции, и защитават правата и свободите на гражданите. Те също така са важни за стабилността и функционирането на държавата, като предоставят правна рамка, в която другите две власти могат да работят.
Народното събрание (Парламентът) на Република България е държавният орган, който упражнява законодателната власт в Република България.
Народното събрание е колективен орган, състоящ се от 240 народни представители (депутати), избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право. Неговият състав е постоянен и не зависи от броя на населението в страната. Народното събрание се избира за срок от 4 години (четиригодишен мандат). Депутатите представляват всички български граждани и имат задължението да работят в интерес на народа и да защитават правата и свободите на гражданите.
Членовете на Народното събрание се избират чрез пряко тайно гласуване на базата на всички общини в страната. Изборите се провеждат на всеки 4 години, а гражданите на България, навършили 18 години, имат право да гласуват.
Няколко големи национални каузи бележат съвременната история на България и проправят пътя към модерната българска държавност и демокрация: Освобождението, Съединението и Независимостта.
Днес България е парламентарна република с демократична конституция, която утвърждава принципа на разделението на властите и система за взаимен контрол при управлението. Народното събрание на Република България, като законодателна власт, е стожер на представителната демокрация.
Основните функции на Народното събрание са законодателна и контролна. Парламентът има и конститутивна функция. Законодателната функция заема основния дял от работата на парламента. Тя включва приемане, промяна и отмяна на закони. Това са правомощия, които само парламентът има и които се основават на Конституцията и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Контролната функция на Народното събрание се състои в надзора, който парламентът упражнява върху изпълнителната власт. Чрез задаване на актуални въпроси и питания и чрез изискване на отчети, народните представители съдействат за ефективната работа на правителството и на държавната администрация.
Конститутивната функция включва правомощия на парламента да избира по предложение на министър-председателя състава и структурата на Министерския съвет, председателя и членовете на Сметната палата, управителя и подуправителите на Българската народна банка и други висши държавни служители.
Законите могат да бъдат предложени от депутати, правителството или група от граждани. Процедурата за приемане на закон включва първоначално обсъждане и гласуване в комисии, след което проектът на закон се обсъжда и гласува на пленарно заседание на Народното събрание. За приемане на закон е необходимо той да получи подкрепата на повече от половината от членовете на събранието.
Парламентарният контрол проверява и установява доколко дейността на изпълнителната власт се осъществява в съответствие с параметрите, определени от Народното събрание. Той обхваща всички страни от дейността на правителството, като съсредоточава своето внимание и върху неговите приети нормативни актове и действия.
Парламентарният контрол е непосредствено свързан с механизмите за търсене на политическа отговорност от правителството. Когато се установи, че дейността на правителството не отговаря на парламентарната ориентация, се прилагат и различни санкционни механизми. Чрез контрола се легитимира управлението на властта, като се осигурява възможност гражданите да бъдат информирани за действията на правителството.
Кворумът в Народното събрание е минималният брой на членовете на събранието, необходим за приемане на решение. За да бъде проведено гласуване, трябва да присъстват поне половината.
Идеите за Конституция и парламент, за изборност и представителност възникват още преди възобновяването на българската държава през 1878 г. под влияние на европейската мисъл и практика. Само няколко месеца след Освобождението от близо петвековното робство, Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.) поставя началото на парламентарния живот в свободна България. Неговите 229 депутати, изработват и приемат Търновската конституция и на 16 април 1879 г. Българското княжество се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство". Събранието приема принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството.
Сградата на Народното събрание се намира на площад „Народно събрание“ №2 в центъра на София, столицата на България. Тя е била една от първите обществени сгради, построени в следосвобожденския период. През февруари 1884 г. Министерският съвет, ръководен от Петко Каравелов, взема решение за нейното изграждане и до края на годината сградата е завършена.
Проектът на сградата, която се използва и до днес, е изработен от сръбския архитект от български произход Константин Йованович (на снимката вляво). Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Сръбската скупщина в Белград (1891 – 1892). Йованович предлага проекта си на 7 май 1884 г., а на 22 май същата година Народно събрание гласува 220 хил. франка за строеж на сградата. На 25 ноември същата година княз Александър І, Стефан Стамболов и търновският митрополит Климент полагат основния камък.
Въпреки че сградата не е готова напълно все още, депутатите влизат да заседават за първи път в нея на 28 май 1885 г. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна за канцеларии и архив по проект на архитект Йордан Миланов , а през 1925 година започва и изграждането на триетажно северно крило с чакалня, кулоари и архив, което оформя фронта към пл. „Св. Александър Невски“ по проект на архитект Пенчо Койчев.Строителството завършва през 1928 г.
По време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. сградата на парламента е засегната леко. Частични преустройства са правени през 1962 г., когато е поставена дървена ламперия от славонски дъб, през 1977 г. и 1985 г., когато е обновено обзавеждането. Въпреки поредицата намеси, постройката е със запазен първоначален образ и характер на интериорните пространства.
Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесансов, като на фронтона е изписан девизът „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“ , част и от държавния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
Щом сте стигнали дотук, това означава, че закондателната власт и Народното събрание са предизвикали интерес у Вас. Научете повече за депутатите и парламента, като последвате страниците по-долу. На официалната страница на Народното събрание ще намерите актуална и възможно най-достоверна информация по всички въпроси.
